Васил Димов е български художник , роден през 1878г. в Стара Загора.През 1896г. е приет в първият випуск на Рисувалното училище в София.Там учи живопис при проф.Иван Мърквичка.През 1912г. създава част от стенописите на мозаечните пана в Храм-паметника “Св.александър Невски”.Участва в разкопките на старопрестолния град и има определена заслуга за тяхното художествено документиране през 1915г. През 1916г. е мобилизиран и изпратен на фронта като военен художник-кореспондент.В периода 1918-1919г. е военопленник при французите и рисува множество рисунки,ескизи,скици и картини,разкривайки своя талант на живописец.След като се връща в България става преподавател в Художествената академия.От 1910 до 1914г. със свои средства започва издаването на списание “Художествена култура”.До смъртта си през 1941г. Васил Димов създава удивително богатство от научно-публицистични трудове.В изобразителното изкуство той се установаява като майстор на интимния портрет,пейзажа и жанровата композиция.
