Васил Бараков е български художник , роден на 4 септември 1902 година в Казанлък. Израства в многодетно семейство на дребен търговец. Изпълнявайки волята на баща си завършва търговското училище в Пловдив, след което е назначен като писар в апелативния съд. През 1923 година съдбата го среща с младите Данаил Дечев, Веселин Стайков, Владимир Рилски, Златю Бояджиев и Давид Перец. Приятелството с тях и особено с последните двама, през следващите години, в голяма степен определя бъдещето му. Рисуването и живописта придобиват все по – сериозен смисъл в живота му. Първите публични изяви на таланта му са от 1926 година, когато участва с живописни пейзажи и графични портрети в пловдивската „Изложба на младите художници”. Амбицията да станат художници отвежда през 1927 година Васил Бараков, Златю Бояджиев и Давид Перец в София, където кандидатстват в Художествената академия. В началото той е приет като извънреден ученик и посещава ателието на проф.Цено Тодоров. След 1929 година е вече редовен студент и учи живопис при проф. Никола Ганушев и при майстора на психологическия портрет проф.Стефан Иванов. По време на следването тримата младежи споделят заедно мечти и нищета. Васил Бараков най-често се занимава с изписването на буквите и неусетно започва да развива сериозно отношение към художествения шрифт. Със заделените скромни средства през пролетните месеци тримата се отправят към Родопите, откъдето се връщат с десетки платна, искрящи със свежестта на конкретната среща с природата. Неразделността на тримата бързо им донася прозвището „Бараците”, а и с нотки на обич мнозина така ще ги наричат десетилетия след тези студентски години. Участва в няколко колективни изложби. След едногодишно присъствие /1932-33г./ Бараков завършва Академията през 1935 година. Приет е за член на Дружеството на новите художници. Четири години по-късно /30 април 1939 година/ открива в Студентския дом в София първата си самостоятелна изложба.
Между 1940 и 45г. работи като художник – декоратор в Пловдивския драматичен театър. Освен обичайните дейности по декорите той с желание подготвя по два плаката за всяка пиеса, които по думите на съвременниците му „представляваха истински художествени творби”. В края на него десетилетие Бараков се установява в София. Името му е вече сред тези на най – добрите пейзажисти. Още студентските му участия в изложби са привлекли вниманието на публиката и на критиката.
Почива на 27 ноември 1991 г.
