Борис Цемах Шатц /Boris Schatz/ е литовски скулптор от еврейски произход, художествен педагог, един от основоположниците на скулптурното изкуство в Следосвобожденска България, наред с Жеко Спиридонов и Марин Василев.Борис Шатц е роден през 1866 г. в литовското с. Ворно (близо до Каунас), Руската империя.
Получава художествено образование във филиала в Каунас на Санкт-Петербургската художествена академия. Продължава образованието си във Варшава и Париж при известния руски скулптор Марк Антоколски. Още през 1895 г. получава творческо признание за монумента си „Макавей“, който е смятан за един от шедьоврите му.През същата 1895 г. се установява в България и влиза в контакт с художниците Иван Мърквичка и Антон Митов. В новооснованото Рисувателно училище) е първият преподавател по моделиране (1896 – 1900).През 1900 г. участва със скулптурата си „Гайдар“ в Парижкото световно изложение, откъдето се връща със сребърен медал. През същата година взима участие в организацията на международния конкурс за изработката на Паметника на Освободителите в София. Сам участва в конкурса и получава похвален отзив.През 1905 г., след 10-годишен престой в България, заминава за Ерусалим и там основава художественото училище „Бецалел“. Създава семейство, раждат му се 2 деца: дъщеря Захара (1916 – 1999) и син Бецалел (1912 – 1978).Умира през 1932 г. по време на престоя си в Денвър, щата Колорадо, САЩ, където събира средства за художествената школа.
