Художникът проф. Борис Антонов Митов е роден на 11 януари 1891.Той е потомък на прочутата възрожденска фамилия Митови от Стара Загора. Негов баща е живописецът проф. Антон Митов, чичо – художникът Георги Митов, братовчед е на критиците Д. Б. Митов и Стефан Митов. Роден е във Варна и изявява своя талант още като дете, а го доказва през целия си живот. Рисува натюрморти, пейзажи, голо тяло, портрети. Учи в Художествено-индустриалното училище и се дипломира в класа на изтъкнатия представител на академизма проф. Иван Мърквичка. През 1911 – 1914 г. посещава и Академията за изящни изкуства в Париж и работи в ателието на проф. Фернан Кормон, същият при когото са учили Тулуз Лотрек, Ван Гог, Бернар, Анкетен. Митов е преподавател и професор по рисуване и живопис в Художествената академия в София. През Първата световна война е военен художник до 1918 г. Участва в много наши и чужди изложби. Творбите му са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествените галерии в Пловдив, Варна, Шумен, Стара Загора, Бургас, Габрово, Кюстендил, Казанлък и други държавни и частни колекции в България и чужбина.
Творчеството на Борис Митов се характеризира с реализъм на възприятието и висока артистичност на пластичното изпълнение. То е плод на дълбоки традиции и национални естетически стремежи. Реализмът на академичното изкуство непрестанно съпътства развитието на българската живопис от Възраждането до наши дни и неговото място не е епизодично. Художникът принадлежи към третото поколение творци на свободна България, които застъпват академизма в изкуството ни. Усвоеният не само като занаят, но и като светоусещане академизъм му позволява да запази студена деликатност по отношение на своите модели. Художественият метод, който го възпитава в отстраненост и праволинейност, му позволява и да се съхрани, доколкото е възможно, в промените в следдеветосептемврийска България. Той преживява своя разцвет на портретист в средата на 20-те години на миналия век, когато създава поредица образи на представители на българската интелигенция. Освен пластичните достойнства, това придава на творчеството му заявено обществено присъствие в изграждането на културното устройство на страната. Борис Митов е сред нашите най-ярки портретисти и до днес.Авторовият точен рисунък и забележителна живописна техника са отличени с държавна награда за изкуство „За бляскава художествена дейност“ (1932 г.), Димитровска награда (1951 г.), орден „Кирил и Методий“ (1961 и 1963 г.). Борис Митов членува в Дружеството на художниците в България и Съюза на българските художници от 1945 г. Изкуството на бележития творец, като всяко голямо изкуство, е неподвластно на претенции и конюнктура и остава завинаги в съкровищницата на България.
