Борис Василев Коцев е български живописец, монументалист.
Изгражда индивидуален стил, основан на личния му към ценностите.Роден е през 1908 г. в гр. Враца. През 1935 г. завършва декоративно изкуство в Художествената академия (София), при проф. Дечко Узунов. Специализира стенопис, мозайка и стъклопис в Мюнхенската академия за приложни изкуства (1940-1941) при проф. Хилдебранд. Един от редакторите на хумористичния вестник “Хоровод” (1937-1939), художник на сп. “България” (1948-1954).
Работи картини с маслени бои и темпера, стенопис, мозайка, стъклопис, илюстрация, приложна графика, панаирна украса. С ярко изразен самобитен почерк, късен представител на движението “Родно изкуство”, с богато въображение и чувство за декоративност и стилизация.
За своите битови картини и декоративни табла Коцев черпи образи и теми от труда, празненствата и обредите на някогашния селски и градски патриархален живот. Поетично пресъздава атмосферата на възрожденските градове Копривщица, Пловдив и др. и съживява образи на една отминала епоха в маниера на народните майстори.
Създадени в разнообразни техники и материали (платно, дърво, стена, картон, хартия; с маскени бои, темпера. фрескова техника, с графити), неговите произведения имат характер на живописни картини, ритмични фризове, медалиони и пр.
Пъстрата и ярка палитра напомня багрите на народните тъкани, писаните сандъци и българска керамика. В живописта на Борис Коцев, която определя най-представителната част от творчеството му, се открояват няколко периода. В началото той е монументален и синтетичен, привнасящ отглас от Сецесиона. По-късно средствата му преминават от фактурността на боята към живописни нюансировки и в разцвета си, творчеството му се характезира с декоративност и нюансираност, изразени чрез виртуозни фигурални композиции.В живописта му има известен примитивизъм и чувство за хумор. Осъществява две самостоятели изложби в София (1947 г. и 1957 г.) и една в Будапеща (1959 г.).Награден е с орден “Кирил и Методий” I ст. (1959 г.).