Проф.Благой Мавров е роден през 1897 г. в семейството на българските възрожденски учители Константин и Параскева Мавродиеви. Неговият баща е сред първите трима български учители в Македония през 1882 г., които получават учителска правоспособност от турската държавна комисия по просвета в град Солун. През Балканската война 1912-1913 година е назначен за кмет на град Сяр. Убит е по особено жесток начин от гръцки войници при завземането на града през 1913 г.
Проф.Благой Мавров е личност с разностранни интереси. Той е завършил музика в Римската консерватория, философия и педагогика в Софийския университет и изящни изкуства в Художествената академия в София. Също така е и полиглот – владеел съвршенно повече от 15 езика, сред които старогръцки, латински, санскрит, персийски и арабски. Той създава изключително оргинална и ефективна метода за изучаване на чужди езици, която получава голямо признание в редица западноевропейски страни и САЩ. За специалистите-романисти неговото име се свързва с Френско-българския речник от 1959 г. През 1951 г. става ръководител на катедра „Чужди езици“ – обща за Българска музикална академия (дн. НМА), Държавното висше театрално училище (дн. НАТФИЗ) и Художествената академия.
Освен като автор на френско-български речници и учебници, той работи и като художник в областта на акварелния портрет и декоративните златни профили. Професорът е сред най-близкия кръг от идейни съмишленици на Николай Райнов. През 1930 г. е един от учредителите на Българското общество „Рьорих“ и негов председател до 1934 г.
Жизненият му път приключва на 24 ноември 1967 г.
