Александър Христов Добринов е български художник-карикатурист, известен с работата си в областта на портретния шарж. В своето творчество Добринов отразява стотици лица на културния живот в България и чужбина.Александър Добринов е роден на 29 август 1898 г. в Търново в семейството на Донка и Христо Добринови. Той е петото от общо шест деца в семейството, майка му е потомка на известен тревненски зографски род, баща му е бил гостилничар в Търново. В спомените на Христо Добринов, съхранявани в архива на семейтвото на художника, е отбелязано, че Добринов се проявява в рисуването още от шестата си година, преди да тръгне на училище. Неговите ранни творби бащата закача в гостилницата си, където сред гостите присъстват Стоян Михайловски, Цанко Бакалов-Церковски, Петко Ю. Тодоров и други видни личности от града.Приет е в Рисувалното училище през 1916 г. при проф. Цено Тодоров и проф. Стефан Иванов, преподават му също Марин Василев, Харалампи Тачев, Симеон Велков, Антон Митов. Обучението на Добринов е прекъснато от скорошна мобилизация – изпратен е на фронта в Македония до края на Първата световна война.След края на войната Добринов продължава обучението си като едновременно с това публикува първите си карикатури във в. „Българан“ (1918 г.), а след това и в сп. „Червен смях“, сп. „Комедия“, в. „Епоха“, през 1919 г. се присъединява към Дружеството на независимите художници и участва в първата му изложба в салона на Рисувалното училище през 1920 г.През 1920 г., след като завършва общия курс на Държавното художествено индустриално училище, Добринов записва специалния курс по живопис, но прекъсва обучението си в началото на 1921 г. и заминава за Виена, където в продължение на две години посещава Кунстгевербешуле (Kunstgewerbeschule des Österreichischen Museums für Kunst und Industrie).В австрийската столица Добринов рисува портрети на Макс Пусен, Емил Зауер, Рихард Щраус.
След завръщането си в София, през 1924 г. Добринов организира първата си самостоятелна изложба в страната в Тръпковата галерия .През 1925 г., заедно с журналиста П. Господинов, Добринов издава сп. „Скорпион“, където публикува политическите си карикатури. В тази връзка след атентата в църкавата „Св. Крал“ (днес Св. Неделя), Добринов е арестуван и прекарва два месеца в затвора.През 1926 г. Ал. Добринов участва в общата художествена изложба на българските художници в Прага, а през 1927 г. заминава за Чехословакия, където остава да живее и работи до 1932 г. През този период Добринов урежда шест самостоятелни изложби – две в Прага, в Бърно, Моравка Острава, Хратце Кралове, Лухачовице. Докато пребивава в чужбина, Добринов изпраща творби, с които участва в изложбата на Дружеството на независимите художници през 1927 г., а също и в първата и втората обща изложба на карикатуристите в България през 1930 – 1931 г.В Прага Добринов публикува карикатури във водещите списания и всекидневници и дружи с учещите се в Пражката художествена академия Атанас Тасев и Добри Добрев, посещава семейството на Христина Морфова, среща се с писателя Христо Борина, поета Кирил Христов и художничката Елисавета Косулова-Вазова, чиито съпруг – Борис Вазов – по това време е пълномощен министър в Прага.След кратък престой в България през 1932 г., през 1933 г. Добринов заминава за Рим, където през март открива самостоятелна изложба с рисувани от натура портрети. От този период датира и известния портрет на Шаляпин, който световният бас подписва с „Браво, сеньор Добринов“.След една година двамата се срещат отново, този път в София, където Добринов прави втори портрет на Шаляпин – този път в ролята на княз Конча от операта „Княз Игор“.През 1934 г. Добринов се завръща в България, организира втората си самостоятелна изложба в страната и сключва брак с Милка Христова. През 1935 г. и 1936 г. следват още две самостоятелни изложби в Постоянната художествена галерия в София, а през 1937 г. Добринов открива самостоятелна изложба във Варшава. През декември 1937 г. Добринов участва в общата художествена изложба на карикатуристите в Белград. Самостоятелни изложби следват през 1938 г., 1939 г., 1940 г. и 1941 г., а през 1940 г. Добринов участва в обща художествена изложба на българското изкуство в Атина.През 1940 г. и 1942 г. Добринов посещава Германия с българската културна делегация.
В началото на 1944 г. художникът, заедно със семейството си се евакуира във Варна, творбите му са намалели и той почти не публикува. През 1945 г. Александър Добринов е осъден на две години затвор, излежава ги в Червения кръст (днес институт „Пирогов“). През 1947 г. художникът е освободен, възвърнато е членството му в СБХ .През 1949 г., с 48-часово предизвестие, художникът е изселен в град Луковит, където, за да се препитава, изработва плакати, членството му в СБХ отново е отнето. През 1950 г. получава два инсулта, от които успява да се възстанови. В началото на 1958 г. Александър Добринов се разболява от рак и умира на 20 септември, скоро преди това навършил 60 години.
